Периодът, който предшества юношеската възраст, е също много сложен за разбиране от родителите
Снимка: Shutterstock
За тийнейджърите сякаш знаем достатъчно, което всъщност не ни помага да ги разбираме по-лесно.
Какво обаче се случва в периода, предшестващ юношеската фаза?
Напоследък става все по-актуално да се говори не само за тийнейджъри, но и за бебешки, детски и предпубертет.
Защото всяка една от тези фази има своите специфики, понякога твърде сложни за разбиране от родителите.
Ето какво трябва да знаете и да очаквате от предпубертета.
Снимка: Shutterstock
Това е преходен период
Предпубертетът е също сложна възраст - както за децата, така и за родителите им.
В тази фаза децата престават да бъдат деца, но все още не са и тийнейджъри. Те просто вече вървят към юношеството.
Обикновено това се случва на възраст между 10 и 14 години.
В този период децата започват да търсят своята самоличност, което може да е и доста разстройващо за тях и родителите им.
Променят и своя начин на обличане като първа стъпка на бунтарството.
Като цяло това е ера на трансформация, тъй като те оставят детството зад себе си, за да преминат към юношеството и живота на възрастните.
Нужно е да бъдете много деликатни, когато общувате с тях, защото те могат да бъдат както много спокойни, така и самоуверени и лесно избухливи.
Децата в тази възраст имат нужда от свобода, но и от подкрепа и внимателно наблюдение – най-вече с цел да бъдат предпазени.
Какво се случва с децата в тази фаза
Непосредствено преди юношеството децата изпитват вихър от емоции, но все още не разполагат с подходящите инструменти, за да се изразят и доразвият по най-добрия начин.
И като тийнейджъри продължават да са объркани, но вече започват да напипват пътищата.
В предпубертета децата изпитват много голям ентусиазъм, който понякога е последван от големи моменти на отчаяние. И тези емоции идват и си отиват толкова бързо, че оставят родителите зашеметени.
Един подрастващ носи в себе си голям гняв, именно поради неспособността да разбере и изрази своите емоции. Най-често гневът, избухнал срещу родителите, крие по-дълбоки причини: от страх и несигурност до безпокойство и разочарование.
От една страна, детето изпитва спешна нужда да се откъсне от родителите си, от друга – иска да остане все още с тях и в детството, където се чувства щастливо и защитено.
Децата стават по-агресивни, започват да търсят и сексуалната си идентичност. Оттам и проблемите, свързани със секса.
Снимка: Shutterstock
Какво е да бъдете родители на деца в такава възраст
В тийнейджърските години за родителите е много трудно да общуват с децата и да намерят пътя към добрия диалог.
В предпубертета това е все още възможно, тъй като децата са в известна степен податливи. Това може да се използва, за да бъдат насочени към правилния път, който да им помогне да намерят себе си.
Основното в тази фаза е търпението. Родителите трябва да бъдат готови да стиснат зъби и изтърпят стоически всички провокации, продиктувани от гнева на децата.
Но е важно да им показват във всеки един момент, че са до тях и готови да ги изслушат и подкрепят, дори когато те се правят на по-лоши, отколкото са всъщност.
Това ще им помогне да преживеят трансформацията по-леко и да навлязат в тийнейджърския период по-стабилни като психика.
Когато детето ви погледне с гняв, вие му отговорете с поглед, пълен с любов, съветват психолозите.
Ако ви казва грозни и омразни думи, под влияние на емоция, която все още не е в състояние да контролира, не се сърдете и не го приемайте лично. Знайте, че детето не мисли по този начин. Вместо да го заплашвате, помогнете му да открие баланса и да се успокои.
И му дайте достатъчно свобода, за да не се чувства ограничено. Но нека тази свобода идва стъпка по стъпка.
Покажете му, че му се доверявате, защото това е наистина важно за самочувствието му.
Рано е да третирате децата като пълнолетни възрастни. Те все още са деца, но в еволюционна фаза.
Все още не са големи и няма как да видите резултатите от всичко онова, на което сте ги учили до този момент като родители. Това ще започнете да виждате на по-късен етап – в следващия период от живота им.
Сега е важно да не изпадате в паника, да търсите винаги диалог, да не преговаряте и да не се отказвате от страх, че може да се окажете не съвсем добри като родители.
По материали от Alfemminile
За да станем по-добри хора, трябва да се изправим пред погрешните си представи.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари